> „Глас само и кости остават“
>
> Овидий
Не вярвам, че ще бъда разбран
и пиша, без да зная защо
сред свят, като дрипа раздран
от хора с някакво потекло.
Подреждам безвременни думи,
родени в светлината на мрака,
които за много са неразумни,
но нали за ума нямало праг.
В днешното странно съвремие ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up