„Глас само и кости остават“  

Овидий  

Не вярвам, че ще бъда разбран

и пиша, без да зная защо

сред свят, като дрипа раздран

от хора с някакво потекло.

Подреждам безвременни думи,

родени в светлината на мрака,

които за много са неразумни,

но нали за ума нямало праг.

В днешното странно съвремие

търся отговор на въпроси,

макар е безполезно да питам

някого: - Кой си ти и с кого си?

На измет защо аплодираме

в очакване на власт и пари,

забравили, че пръстта ни събира

голи, без мечтите дори?

Накъде забързал си, човече?

Гроб ли ще си облицоваш с жълтици?

Не видя ли, че отдавна вече

мислиш като еднодневните мушици?

С откраднати от някого грошове

започнал си да трупаш къщи.

Едновременно в колко ще живееш

или децата гонят те намръщени?

Зная, че приемаш трудно

друг да има нещо повече от теб.

Под земята червеите мудни

разкъсват хората наред.

Не вярвам, че ще бъда разбран

и пиша, без да зная защо

сред свят, като дрипа раздран

от хора с или без потекло...