yserd (Миро Милев)
43 25
May 8, 2015, 6:30 PM

Глас в черупка 

  Poetry » Other
642 0 1

Наведох глава! Вчера бе деня,

бях слуга на собствената си съдба!
Сякаш птица в клетка, гледаща света,
вратичка отворена, и птицата знае това.
Летаргия гнусна, сломяваща духа,
душа в пустиня пуста, търсеща вода.
Луната бе далеко, нямаше веч лице,
звездите мигаха слабо, 
като плачещо дете. 
Изгубен бях аз, в неосъзната сивота,
скрит в черупка малка,
на забравена скала.
Събудих се изстрадал, 
гол без душа,
и тогава се видях
в дъното, в пропастта.
Черни облаци над мен стоят,
събрали море от световния крах,
с дъжд от киселина изливат си гнева,
свих се на кълбо , в купчината прах.
Разруха и безличие тегне над нас,
свити, клети в зора без роса,
в безверие, родени на таз земя,
без капчица доблест да изправим глава!
 
Не!
Аз няма да допусна това!
Аз няма да бъда слуга на покварата и на таз суета!
Днес се пробудих, поразен от светлина.
Поразен от усещане да бъда това,
дето светът има нужда -
една надигната глава,
една протегната ръка,
един глас, който не мълчи,
един поглед, който не мига!
Ще изтръгна това сърце и ще го дам
на тоз дето от плач сломен е,
точно този,  от вам избран,
незаслужил проклятието на това време.
 
 
Нейде, там, в ехото, в далечината,
малък човек стъпя връз тревата,
надежда последна в негови очи,
блясък мъжделив в поток от сълзи.
С желание последно скита от дни...
Ще намери ли цветче по тези земи?

 

© Миро Милев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??