Наведох глава! Вчера бе деня,
бях слуга на собствената си съдба!
Сякаш птица в клетка, гледаща света,
вратичка отворена, и птицата знае това.
Летаргия гнусна, сломяваща духа,
душа в пустиня пуста, търсеща вода.
Луната бе далеко, нямаше веч лице,
звездите мигаха слабо,
като плачещо дете.
Изгубен бях аз, в неосъзната сивота,
скрит в черупка малка,
на забравена скала. ...