koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jun 13, 2013, 6:10 PM

Глас във храма 

  Poetry » Other
299 0 2

Приемам на доверие нещата,

които следват моята борба.

Аз вярвам, Боже, горе във звездата,

която бди над моята съдба.

 

Че тя и вечер над съня будува

и топли покрива на моя дом.

А сутрин тя в очите ми лудува

и ме почерпва често с чаша ром.

 

И пуска ме по пътя си да тичам,

белязан кришно с тайния нишан.

А аз по пътя крачките си сричам

и чувам глас във храма ми смълчан.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Камелия!Добре е човек да следва вътрешния си глас!
    В голяма степен избягва грешките си!Привет от мен!
  • Винаги следвай своя вътрешен глас!!!
Random works
: ??:??