agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 617
Oct 24, 2009, 8:31 PM

Гласове 

  Poetry
398 0 5

 

 

 

Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба...


Едва поемам въздух днес от злоба
към тези мръсни, глупави игри,
отровена, сама – вампирска коба
ме дебне сляпо в нощите добри...


Не виждам изход, пропадам във нищо,
обагрено от черни суети,
и тъй студено е в това огнище,
със зейнали, към ада, две врати...

...
От някъде ме викат гласовете
на хората - от техните затвори...
избягали... поели световете, 
на друга обич и светли простори...

    

(24.10.2009 г.)


© Агапея Полис All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??