Небето е разтворило
пухкавия си чадър,
от който
капки се процеждат,
засилват се и звънко
върху земята падат.
Но докоснат ли я,
не притихват уморено,
а отскачат,
с пируети се издигат
и през смях звънлив
в песните си
името ти вплитат.
Вали, вали, вали…
Усмихнат дъжд
вали!
© Ласка Александрова All rights reserved.