pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17168
Mar 22, 2022, 1:33 PM

Гласът на сълзите 

  Poetry » Civilian
522 5 21

 

 

                         "Жертвите на войната в украинския град
                    Мариупол са толкова много, че близките им
                    ги погребват в градинките пред блока..."
                                      Цитат от телевизионен репортаж

 

Не вярвах, че сама ще трябва, сине,

на рожбата си гроба да копая.

Над мен небето чаках да се срине,

защо смъртта повика теб - не зная...

 

И татко ти, и брат ти с дни се бият,

наблизо страшни изстрели се чуват.

Но щом сирените в града завият,

се питам колко ли животът струва.

 

В училището падна бомба. Триста

невинни жертви сградата затисна.

И като писар гробен всички в листа

записа облак чер... Но дъжд не плисна.

 

Звездичко моя, мамина едничка,

от този свят си тръгна, рожбо, гладен.

Държах до скоро твоята ръчичка

да пишем букви... Кой за кръв бе жаден?

 

Та тук деца за къшей хляб умират,

а старци обезсилени се кръстят.

Градът ни без вода ще колабира.

С последни сили ти издялках кръста.

 

Където си играеше до вчера

безжизнен във пръстта ще те положа.

Прегръщай мечо, за да не трепериш,

аз за това играчката ти сложих.

 

Помилуй, Боже, малката душичка,

макар за грях да нямаше тя време!

От моя дом бойци сме вече всички.

С теб, чедо, след смъртта ще се намерим.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Такива стихове освобождават натрупаното емоционално напрежение в автора. Трябваше да го напиша, Роска! Прегръщам те!😘
  • Много силно и емоционално, Мари! Стиска за гърлото! Такива стихове извират от сърцето! Поздравления!
  • Благодаря, че прочете и съприживя, Лиди!
  • Болка! Много болка!
  • Усетих рамото ти до мен, Галя! Колко е хубаво до истината да застане един светъл човек и да ѝ помогне да просветли още повече и по категоричен начин лицето си!
    Прегръщам те с въздишка на облекчение и с надежда, мила!😍😘👍
  • Величествен стих, Мария! Величествено послание! Поклон пред таланта и ярката човешка позиция! Дано посланието достигне и до ледените сърца на онези, които са на страната на агресора, явно или воалирано, което е даже по-страшно, да разтопи леда и и им върне човечността! Украинците не се предават въпреки чудовищните престъпления на агресора и се сражават не само за своята свобода!!!
  • Нинка, и моята душа трепери вече цял месец от това, което се случва... Прегръщам те, за да те успокоя!💕
  • Разтреперих се от силната емоция, която си вложила в стиха, Мари!
  • Разбира се, Мини! Ще га направя веднага.
  • Какво в ръцете си криеш съдба е стих за войната от мен, Мария и аз не се сдържах, прочети го!
  • Когато войната свърши, (дай Боже това да стане по- скоро) броят на загиналите ще бъде ужасяващ...
    Дано това, което пиша, помогне на слепците да го видят още сега и застанат на правилата страна с поддръжката си.
    Много ви благодаря, Таня и Младене!
  • "Генералите, които заявяват,
    че незначителни са загубите
    грешат.
    Един-единствен мъртъв
    за някого е струвал всичко."

    Чудесно пишеш, Мария!
  • Поклон пред думите и позицията ти, Мария!
  • Юри, Дейка, благодаря, че съпреживявате случващото се в Украйна със сърцето и с разума си!
  • Без думи...
  • Поклон, Мария!
  • Изплаквам си и аз мъката за тези страдащи хора. Като видя някой смразяващ кадър или чуя подобни думи и в мен избухва творческият отклик. Знам, че обществото ни е разделено и е на полярни мнения, но няма как да не изразя собствената си позиция.
    Благодаря, че ме подкрепяш с разбиране и човещина, Тони!
  • Отново прекрасен стих, Мария. Скръбта ме души. Не мога по никакъв начин да оправдая действия, които предизвикват това -
    "С теб, чедо, след смъртта ще се намерим"
    Поздравления!
  • И аз бих искала да настроя вдъхновението си в друга посока, мили момичета, но тези ужасни картини, които всеки ден гледаме по телевизионните репортажи, не ми дават мира. И се връщам пак към жестоката война, изживявам ужаса на бедните украинци и скърбя, че остават нечути виковете им за помощ... Дано скоро това се промени!
    Благодаря ви, Мини и Дани!
  • Много, много силно....до сълзи! Още по-тъжно е бездушието и негласното одобрение на Кремълската политика от голяма част българи...
  • Мария,тук какво може да се коментира, та този диктатор няма ли кой да му строши главата, всеки ден скърбя, за толкова невинни жертви. Как светът се промени и се докарахме до тук, до кога ще се пишат стихове за смърт, вместо любов, тъжно , но истинско!
Random works
: ??:??