Любовта на първи ред е, тук, на тази постановка.
И търси себе си, като мънисто
Измежду пръстите на хората събира останалите си същински части.
Диханието бавно си разлива,
да влюбва хора по седалки все не спира...
Но тук, след тази постановка следва друга.
И любовта във нея главна роля трябва да играе,
а себе си не е събрала още и няма помен от последното мънисто...
И тя достойно се изправя, и казва нещо с глас измислен.
Излиза бързо и я няма.
Без нея свършва тук и тази постановка...