Гледах вчера, как умира любов.
Тя стоеше на улицата, склонила глава,
и развихри се буря, а тя отново стоеше сама.
И капеха сенките от душата й
и сълзите, потекли едва,
се спускаха нежно по устните й,
така, както бе минала тя.
Небрежност, усмивка нелепа, тъга,
колко забавено бе всичко, едва!
И стенеха сенки изгубени
на отлетелите вече мечти.
И молеха, викаха, драскаха шумно ...