Гледал ли си как увяхвя цвете?
Сигурно и бавно, час по час.
Как бавно го напускат цветовете
и как не гледат в него с притаен захлас.
Виждал ли си как букетът плаче,
като клети роби оковани.
И всеки стрък в него е сираче,
останало без корен да го храни.
Но всеки гледа със очите
и намира, че смъртта им е прекрасна,
защото хората не знаят за сълзите
на всеки стрък, когато той угасва...