LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Apr 5, 2010, 12:32 AM

Гледам през бинокъла на мрака 

  Poetry » Other
464 0 5

Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти сам подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака,
няма нищо, само силует
сякаш със годините е чакал
мене. Може би. Или пък теб?
Ако туй си ти, то аз къде съм?
Ако туй съм аз, къде си ти?
Разпилени, като листите на есен,
даваме живот на всеки стих.

-Как тъй силуета си съзряла,
а душите наши там не разгадала?

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • и на мен последните два реда не ми се връзват.
    другото ми хареса.
  • Лирическата ти героиня допуска съдбовна грешка -
    през бинокъл се гледа НАПРЕД, а не в миналото...
    Но пък така се е получил перфектен стих!
    Поздравления!!!
  • Много е хубаво!Поздрав!
  • Много ми хареса
  • Ей Роси, цяла вечност, не сме се чували! Радвам се, че виждам отново нещо твое, отново хубав стих! Поздрави от мен и честит Великден!
Random works
: ??:??