Гледаш ме - сърцето се поддържа,
погледът ми хваща синьото небе
и сякаш съм държан на въже,
а ти гледаш ме и гледаш ме.
Във шепите - сияние световно
желае да ти стане сянка,
надеждата е вече само орган,
със който розата си дялкам...!
Погледът ти вече е утеха
и сътворява сбъднати звезди,
с примамено от обич ехо
в стомаха мушваш без да ме боли!