Едно дете на пътя срещнах,
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка
остана да стърчи в дланта ми.
Тъй както на земята няма вечност,
в клечка събран е на всички света ни.
Прибрах се, а клечката бързо поставих
във книга - решена до край да я пазя.
Детето, което на пътя оставих,
бе тъй мълчаливо, дано не ме мрази! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up