Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата.
Навярно ще нахранят някой гълъб,
преминал бързешком покрай вратата
с изтеклата ми сенчица във ъгъла.
Навярно ще прегръщам дълго здрача
и крехкия му профил ще целувам.
А мъртвите глухарчета не плачат.
Но знам, че ангелски криле сънуват. ...