Jul 25, 2017, 11:08 PM  

Глухо 

  Poetry » Love
334 0 3

Не боли по-малко, не боли повече 
от първия ден, когато си тръгна. 
Времето спира. И ме гледа безпомощна. 
А под кожата – лед, и вулкани, и тръни. 

 

Не тежи повече, не тежи и по-малко
от тогава, когато изгубих очите ти. 

Боли да съм тук, а теб да те няма. 
Тежи да цъфтя. Цветовете са ничии. 

 

И всеки път вече е грешен и страшен. 
Нима някой път може при теб да ме върне? 
Ще успее ли някой да срази тишината? 
Като малко дете се страхувам от тъмното. 

 

И откакто те няма, аз кого ли да чакам? 
Ако тебе те няма, аз какво да поискам?
Заздравява от времето всяка мъка и рана. 
Но какво да лекувам, като в мен боли всичко? 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??