В душата ми свети светлина,
по-ярка, по-ясна от звезда,
ставам сутрин със усмивка
и въпреки снежната покривка
не изпитвам ни студ, ни тъга.
Излизам и играят си деца,
замръзват ми ушите и носа,
ала грее мен радостта.

-Как така?

Жив съм, влюбен и това стига
всичко става като в книга
романтична, интересна и игрива.
Виждам нея обаче, нещо изстива,
тази картина фантастична
е просто измама иронична.
Будя се пак и разбирам веднага̀
няма я и не ще бъде моя тя.