Обикнах те дълбоко, обичам те, без смисъл,
реално едностранно и невъзможно е това.
Живея явно в света ти на илюзии,
където не фигурирам истински в реалността..
Далече си от мен, както винаги досега,
за пореден път се чувствам и съм съвсем сама.
А ти не го разбираш, не искаш и да промениш това,
живееш си така, сякаш никога не ме е имало…
За теб сигурно е така, не чувстваш самота,
но продължаваш все още да ме заблуждаваш,
дори и сам вярваш на думите си при това,
а всъщност капка истина няма в тях, само лъжа. ...