Глупостта все по хората ходи,
чука смело по много врати.
Уж е в крак със последните моди,
а е винаги малко встрани.
Глупостта е за истини сляпа.
Тя робува на свой интерес.
По-голяма се смята от хляба
и си вярва, че има превес.
Глупостта не признава морали.
Глупостта не познава честта.
Зараза която поваля,
диагноза световна е тя.
Тя с простаци е верен съюзник.
Няма знаци по нейният път.
Глупостта със интриги закусва,
а конфликти и хранят деня.
Глупостта е ръждиви окови,
здраво срастнали с нрав и със плът.
Всеки ден никнат примери нови.
Пълна глупост е вече светът.
© Валентин Йорданов All rights reserved.