Jan 12, 2019, 6:10 PM

Глутница 

  Poetry » Other
396 3 3

Събират се вълци, вият от глад,

в преспите снежни правят си път.

В лютата зима, в ледений хлад

те идат, понесли на звяра зовът.

 

Очите им светят в тъмната нощ,

а някъде там ги чака агнецът*.

Телата им тръпнат усетили мощ,

те идат, с тях иде конéцът**.

 

Въ́лче е времето – време за пир,

ловците заспали – вречени в сън.

Червена ще стене бялата шир,

раненото утро, ще плаче навън.

 

 

© Хари Спасов All rights reserved.

** - конец - Остар. край,краят.

* - агнец - Прен. изкупителна жертва.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??