Baltazar (Станислав Георгиев)
8 33
Sep 19, 2010, 11:37 AM

Глътка болка 

  Poetry » Love
1484 0 10

Нощта е тиха, луната свита на половина.
Небето празно е и пусто.
Мрак изпълва всичко в таз картина.
И вятърът вечерен пее свойта песен глухо.


Единствен лъч на светлина
се крие в уличната лампа,
която мига и слабо, пори нощната тъма.
Нощта е хвърлила таз тъжна сянка.

Отпивам глътка от рубиненото вино
и дърпам от късата цигара.
Зад мене ти си нещото красиво,
което кара моята душа да страда.

Поглеждаш ме, но не проникваш по-дълбоко,
не виждаш болката, пък камо ли теглото.
Ти виждаш красивата ми външност
и това ти стига, но няма същност.


Не виждаш, ти не гледаш, а тръпнеш,
от първичния инстинкт пропита,

не знаеш нищо за тъгата скрита,
а нещо мръсно и вулгарно шепнеш.

На сутринта си тръгваш
доволна и щастлива,
откраднала

от мен каквото можеш.

А аз си пуша късата цигара,
отпивам от рубиненото вино
и сещам се за болката ми стара,
която кара моята душа да страда...



 



© Станислав Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??