Глътка въздух
Вземи малка глътка от мен.
Като въздух ме вдишай.
Недей се вини безвъзвратно.
И облачно пак ще е ден.
Бавно взимай, издишай
и пак поеми необятно.
Потъпках словата си аз.
И лицето си смачках
и хвърлих в незнайни води.
Оплетох се в грях (или страст),
но сега с плаха крачка
към себе си ти ме води.
Презряна и блудна съм, знам,
не за теб, а за мене,
но дишай, издишай ме ти.
Пречистен си нощем, но сам.
Със взаимното денем
и глътката въздух вземи.
© Владислава Генова All rights reserved.