Oct 22, 2007, 8:51 PM

Глътки без страх 

  Poetry
1064 0 6
Чашата с живот седи пред мен,
не отпивам глътка от страх да не попилея тоз ден.
Вътре ме чакат чудни неща,
вътре е всъщност младостта.
Горчи от време на време, нали?
Но без разнообразие ще е скучен живота ми.
Отпивам плахо глътка една,
услажда ми се тя и става поредна.
Не чувствам вече страх от това,
че ще пропилея, бързайки, някои неща.
Пия, защото е сладко сега,
защото чашата не ще нося с мен след смъртта! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??