valqka (Валентин Василев)
515 2124
Aug 21, 2013, 11:01 AM

Глътки от пиянотеменужени вечери 

  Poetry » Love
1654 0 12

 

 

 

                      * * *

 

          Две палави деца на шарки

                   пунктират синьото небе,

                      възседнали светлинни палки

          гонят се безкрайно във захлас,

                    ден и нощ, нощ и ден ...

                         тъй далеч от мрачно битие.

          Как исках да си ти Луната,

                                   Слънце да ти бъда аз,

          лъчи протегнати да сплитаме

                                                          в небето,

                да се настигаме в екстаз,

          пламнали лица да потапяме

                                                          в морето,

          светлина да бъдем ...

                                               и тя във нас ...

 

 

                        * * *

 

          Ах, любов, не ме

                                 разнищвай,

          дръж ме в свойте

                                           окови,

          че къс по къс съм

                                            нищо,

          искам да съм цял

                                           и твой  

          в моя свят

                                 измислен ...

 

 

                           * * *

                                                                        

           Жена,

                       самота

                                    и време -

           три константи,

                            клонящи

                                      към безкрайност ... 

            Някога дали ще

                             разбереме,

            коя е постоянна

                              и коя случайност ...?

 

 

 

                              * * *

 

            Животът ни, човешкия, е един,

                                   живей го винаги така,

            че все едно сега започва -

                                    всеки ден бъди зора,

            слънчев лъч изгарящ,

                                    че загар от луна

            се не получава нощем ...!

 

 

                                * * *

 

            Ей, притъмня вече вън,

                  хайде, приятели, наздраве!

                                   утре пак ще съмне ...                    

 

 

                              

                              

© Валентин Василев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, че отпихте няколко глътки от душата ми, мили приятели, Ели /еliboto/,епт, Естрея, Злати, Дани, Сан, Ласка, Краси, Плами, Силве, Ивон, Светле, Кольо, Ели /vyatur 13/, Кина, Ели /Helius/, Ели /voda/, Алекс! Мисля, че нашите константи са постоянни, тук няма никаква случайност! Дано съм прав! Светли дни на всички!
  • Знаеш, не обичам да коментирам, но наминавам съвсем редовно да потъвам в поезия....
  • "Всеки ден бъди зора!" Чудесно послание!
  • Без думи!
    Докосна ни по своя си начин!
    "всеки ден бъди зора"
    Ти си!
  • Ах, любов не ме разнищвай ! Браво!
  • Глътки, които насищат, Вале!Вълнуват и водят до размисъл!
    Харесах! Оценявам го!Поздрави от мен!
  • Нямам думи,Вальо!Ти Си!!!Поздравявам те за озарението!
  • хубави миниатюри
    особено третата
  • Хареса ми !!! Поздрави!
  • Прегръдка усетих с тези стихчета Вале!
  • "...Жена, самота и време -
    три константи, клонящи
    към безкрайност ...
    Някога дали ще
    разбереме,
    коя е постоянна
    и коя случайност ...?"

    тази част на стиха ти много ме впечатли!
  • Вале...
Random works
: ??:??