Объркан си и луташ се в безпътното,
и що ще дириш пак във тоз мираж?!
Редиш се все край недостъпното,
гнева си щом използваш за кураж.
А само мъка крие той, ранена песен,
която да не можеш да изпееш.
Отвътре те изяжда, ставаш бесен,
въпрос на време е да ослепееш.
Гневът ти те предпазва - да не страдаш,
и често вдигаш глас, надаваш вик...
Навярно случва се и да пострадаш
и плачеш без сълзи - ей тъй, по навик... ...