Полета от изсъхнали души,

а някога били градини,

сега безводие цари

по-празни, по-сухи от пустини.

Ливади... от нескончаеми фасони,

искреността е странница далечна

и надменно кацнали по "високите" балкони,

на живота  гледат със насмешка.

Реки от безмислени слова,

давещи в празнодумието си всичко,

кълнат се в това и онова,

без смисъл оставиха дори "Обичам те"!

Върхове от безумна суета,

модни, натурално-силиконови и "тежки"

и най-ценното в нравствената им "красота"

е поредна камара от маркови дрешки.