Колкото мека съм, толкова горда, че и оттатък.
Тръгна ли, то непременно със трясък затварям вратата.
Пиша по сто запетайки, но само веднъж – удивителна,
само че нейното "Стига" е оглушително.
Аз не пестя ни усмивките, ни сълзите си, нито въздишките
с малко условие – те за за Хората. Не за мишките.
Тези от вас, дето смятат че за мене са твърде красиви,
ще ви помоля: "Към изхода!" То не може всички да са щастливи.
Аз съм ужасна прахосница. Смятам, че твърде богата съм
и на боклука изхвърлям, а не претоплям приятелства.
А пък сърцето с мотика плевя от любовите бивши.
Вчера падна джакпота. Да сте гледали, печеливши! ...