Едно измъчено от болка изражение,
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи.
Редят във пара монотонни грехове,
от думи, обгърнати в от обич дългове -
като цветя изкуствени – фалшиви смехове!
Усмивката посърнала – отдавна скрита
зад изящен цирк от пъстроцветни клевети.
И кога за последен път ме ти попита:
- Обичаш ли ме? – моля, сподели!... ...