Oct 27, 2010, 1:33 PM

Гняв 2 

  Poetry » Phylosophy
1379 0 4
Гняв 2
Целунах за сбогом зората
и смело посрещнах нощта;
познах за момент самотата
и после познах вечността.
И светът се превърна във гробище,
и смъртта се превърна в мечта,
и цялото бляскаво бъдеще
уморено умря сред калта.
И изгни любовта сред боклуците,
сред съсирена кръв и сълзи,
поругана без милост от внуците ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат All rights reserved.

Random works
: ??:??