Гняв
“От скърцане на зъби ме болят
изтръпналите мои зъби...”
Иван СТАНЕВ, “Болка”
Светът край нас е зъл и уродлив,
но скърцане със зъби не помага,
пък и гневът ни, яростен и див,
навярно вдън горите е избягал
и, уморени, в есенния ден
пристъпваме със схванати колене.
Не знам за вас така ли е.
За мен
умората е всъщност примирение.
Все още стискам във юмрук ръка,
замахвам – сякаш вежда да разцепя,
но се улавям, че не е така –
два лева стискам в потната си шепа.
И слизаме от осмия етаж,
и сядаме на пейката пред блока,
един на друг си даваме кураж.
Не дишаме – въздишаме дълбоко.
Пак скърца нещо, нещо пак боли...
Не зъби – скърца пясъкът на дните!
Наистина ли ние сме били
на младост воеводи и комити?
Гневим се пак!
Но мътният поток
на този гняв е старческа измама –
животът ни е дал добър урок,
а зъбите...
Ех, зъбите ги няма.
Гневът е гняв, когато ти си млад –
сега не е тъй лесно и тъй просто.
И търсим да приседнем пак на хлад,
защото скърцат
старите ни кости!
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Старостта е богата с мъдрост и преосмисля ценностите, които издига младостта...
Поздравления!
-
Абе, вие нормални ли сте! Защо цапате коментарното поле на човека с личните си неприязни!
Я вървете да си мерите бананите и сливите другаде!
Амма-ха!!!
-
Мите,Поете,кажи кои са сливите в сайта...Нали сте от една партия с Белла, кажи бре,мъжкарю трънлив...Цял съм в слух! Просите си копчето, заглуши недоброжелател... И ако има класация за най-заглушавани, не знам кой ще победи - ти или Белла :
-
Ако коментарът на Белла е "глупост", то тогава, как трябва да се чете коментарът на Пожаров, (който е и коментар на коментарът на Белла - нещо дето не го позволява правилника) с неговия банан и тям подобни клишета, който несръчно е нахвърлял, наред с Фройд...
Мисля, че Чвенев е не само доказан поет, но и човек ерудит и сам може да тълкува коментарите си, не някой си да му ги разяснява под носа.
Вальо, извинявай за лекото ми "лирично" отклонение
Поздрави за хубавото стихо. -
Андромаха, следващата глупост, която си позволите да поднесете като коментар, ще ви изпрати в почивка за известно време.
-
Много добър стих! Интересна и умела поетична интерпретация върху гнева,този пакостник в човешката душа. Има много мъдрост в стиха...много истини и запазената марка на автора - стойностна поезия. Някой от коментарите обаче ме озадачават, най вече един, вписващ се идеално в понятието "гневни". Госпожица Белла е включила в него дори един интересен плод - сливата. Какво ли би казал чичко Фройд по въпроса...ще се опитам да отгатна, прелиствайки едно негово книжле...Хубаво нещо е сливата, Белла, но когато не я харесваш, може би те се иска да имаш нещо по-голямо - друг плод, примерно банан, символ на превъзходството и силата, да удариш с него по масата и да кажеш на всички, че си най-добрата, повече от другите си. Объркващо е Белла, когато няма как да укротиш злобата, нали, трябва да има виновни. Сливата не е достатъчно голяма за да покаже на хората, че ти си най-умната... Харесва ми желанието ти да не си слива, ти почти си го постигнала в собствените си очи...
Дано авторът ме извини за непоетичната вметка! -
Че скърца-скърца,Вальо,но моливът по белия лист...
Ти си всичко друго,но не и примирен! -
Мъдра поезия!
-
Поздравления,Валентин!
-
Много силно... Моите почитания!
-
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
пристъпваме със схванати колене.
Не знам за вас така ли е.
За мен
умората е всъщност примирение."
Хубав стих и болезнен...