Светът е жесток, неразбиращ и лъжлив,
не търси красотата в непорочното.
Дори плахият опит срамежлив
може да бъде изтикан нарочно.
Гневя се на хорските различия.
Нали трябва всички да ме равни?
Неполучаващи любов ничия,
отиваме си със стъпки бавни.
Искам усмивки и увереност,
не съмнения и обиди.
Презирам всяка надменност.
Не искам сърцето ми я да види.