Гневът не спи до късно, мили мои,
през пет по пет вилнее и сега.
Той никой не дели на мои-свои,
и дебне подло за отворена врата.
Отгдето мине огън сее
и сбира урожай от тия семена.
Тъй мракът, който слабо тлее
отново властва над ума.
Ще стихне подир час, но дотогава
пожарът ще гори неврозна плът.
И винаги така ще оцелява,
напук и на инат, гневът.