Дъждът се влюби в слънцето,
за него всеки ден тъжеше.
Разливаше се над гората,
за сватба планове кроеше.
И както тихо си валеше
започна сам да прави пръстен.
Да бъде цветен той държеше,
прекрасен накит за годеж.
За зелено над полянка спря,
а жълтото си взе от жѝто.
Синьото извая от река,
червеното от мáков цвят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up