Годеник

Jun 10, 2010, 11:30 PM

Poetry » Phylosophy

499 0 2

ГОДЕНИК
Смъртта ме покани за годеник...
Погледна ме плахо в очите.
Поседна.
После минута мълча...
Страхът затвори очите ми.
Молих се, дано телефонът
до мен прозвъни.
Да изгони тази досадница стара.
А той мълчи ли,
мълчи...
Мама ще позвъни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Годеник

Искате да прочетете повече?

Random works