Годеник

Jun 10, 2010, 11:30 PM

Poetry » Phylosophy

487 0 2

ГОДЕНИК

Смъртта ме покани за годеник...

Погледна ме плахо в очите.

Поседна.

После минута мълча...

Страхът затвори очите ми.

Молих се, дано телефонът

до мен прозвъни.

Да изгони тази досадница стара.

А той мълчи ли,

мълчи...

Мама ще позвъни,

но я няма.

Отдавна Умря...

Съпругата мисли за децата.

Препържва обичта ни любимата -

гладното време да нагости...

Телефонът прозвънва.

Ще живея!

... Обади се лудата,

която живее отсреща...

Please sign in with your account so you can comment and vote.