Jun 14, 2017, 11:12 PM  

Година 2082 

  Poetry » Phylosophy
495 2 3

Погледите – празни.

Мисли нечовешки.

Опити напразни.

Стават само грешки.

Душите са прозрачни.

Очите им – червени.

Дните все по-мрачни.

Отношения  студени.

И въртят се век след век,

а главата пълна с дървесина.

Гледаш го човек,

а всъщност е машина...

© Йоана Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не ми се живее в такъв свят. Поздрави!
  • Това ли ни чака? Такъв ли ще е светът тогава?
  • Почти позна! Наистина ще има биороботи,но едва ли ще бъдат изпуснати от контрол... Механични роботи има и сега.И чрез тях се опитват да ни контролират,но не всякога успяват.Имаш нарушен ритъм по средата на стихотворението.Съжалявам,ако съм прекалено откровен.
Random works
: ??:??