Стигнахме до улица
без изход, без назад.
Вървяхме бавно, вървяхме странно,
неуверени във нас.
И сякаш всичко стихна
и гласовете ни дори.
И все едно че никога
не сме се виждали.
Отвори се бездънна рана,
без една сълза.
Остана в нас безмълвен спомен,
отвъд залеза. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up