Остава малко да те видя до дървото.
Морето пак ще бъде твоят фон.
Снегът ще се показва сред тревите.
В сърцето си изрових този тон.
Изтананикан с четка на студенти,
забъркан с младост, с цветове на смях,
и с дъх на захарен памук продаван
от стареца на парапета бял подпрян,
зад който се простираше градина,
с дървета със окапали листа,
и пейки, на които сядат само,
зрители с запазени места, ...