Пролет, зима, есен, лято

са сезоните великолепни.

Във небето виждам ято

- птички достолепни.

Зимата - гостенката мразовита,

като зълва - стара и дебела.

Зимата - дето ме държи завита,

с одеялото, дето баба е оплела.

Пролетта приветствам аз с усмивка,

на цветята се любувам.

Мисля си, че съм щастливка,

че на никой не робувам.

Свободна съм цветята да подуша,

да усетя лепкавия им прашец.

Да откъсна и незряла круша,

да опитам пчелния медец.

Лятото - това горещо, уморено време,

което с бързина голяма ни връхлита,

от всичките блага трябва да се вземе,

защото лятото като птица пак полита.

Есента - суха, шарена и ветровита,

грозде ражда, тя е плодородна,

звучи скучно, но есента е духовита,

грижи се за всички като майка родна.

Със сезоните приключих,

но сделка с вас сключих.

Сигурно си мислите: "Още стихове ли ще пише тая"?

Да, така е, по всички теми ще ви запозная.