Apr 22, 2009, 11:48 AM

Голата истина 

  Poetry » Humour
660 0 10

 

О, себе си аз виждам с ореол!

Обслужван от игриви поетеси...

Но не мислете, че съм гол

и всичко става зад завеси!

 

Във целия си блясък, осветен,

редя на сцената любовни рими,

а поетесите сноват около мен,

ах, толкова неустоими!

 

И каканижа горе стих след стих,

а публиката долу - онемяла.

Такъв се виждам, друг едва ли бих.

В овации избухва после залата...

 

Но щом се вгледам в чуждите очи,

след поетичния ми напън, чут-не чут,

едно-едничко нещо в тях личи -

бе, тоя май наистина е луд.

 

 

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??