Големите хора не плачат,
защото са силни и смели.
Едно е в огньове да крачиш,
където тъма̀та се стеле –

а друго да бъдеш героя
на твоята мислена битка.
Едно е да бъдеш спокоен,
а друго: избухнали свѝтки.

Едно е да падаш от болка,
когато душата трепери –
а друго: да знаеш по колко
пътеки в света да катериш.

Големите хора не спират –
проблемите някак решават.
В живота усмивки намират
и винаги Хора остават...