Вещица наричат ме,

на Истината вярна съм докрай,

на Словото-магия съм пазител.

Пристъпвам тихо аз 

към тленния си край,

към кладата-

на преданите духове обител.

Тук, дяволски жестоки,

свещеници със черни роби, 

с клетви на уста приканват,

цели оковани,

мъже, жени дори деца

към лобното им място през нощта.

Надяват се туй огнено гонение 

да е врата към ада за душите непокорни...

Но, уви, изпаднали са в заблуждение

и кладата за духовете истинни и чисти 

е най-Великото освобождение..

Тук пристъпваме със най-безупречно смирение 

към нашето Божествено и Огнено кръщение...

...И тук съм вече, в Огъня Свещен горя, 

разперила ръце, и се въртя във танц единствен, съкровен...

Горя във Истина и във Любов...

Горя, и в пепелта е вече тялото ми,

а духът ми продължава да танцува,

а душата ми-да тържествува

със душите на братята и на сестрите,

с които заедно във този ден тържествен

ще се приберем във нашият единствен дом Божествен...

А долу на земята,

там посяхме семената 

на Истината свята...

Там е скрито Словото-магия,

което чака Бог да го разкрие 

със следващата си стихия...