Голямата любов

Oct 17, 2007, 4:05 PM

Poetry

1033 0 4

Не мога вече да обичам
сърцето ми потъна в прах
разкъсано на хиляди частици
остана в него само страх
От теб не ми остана спомен
остана само болка и тъга
лутам се във мислите бездомни
и питам се къде изчезна любовта
А колко истински щастливи бяхме
обичахме се искрено летяхме
и времето за нас бе спряло
то чакаше ни някак вяло
Изведнъж се стресна и забърза
тичаше задъхано след нас
настигна ни и зазвъня
до тук бе вашата игра
и сякаш гръм удари във сърцата
потънаха във прах и пепел под земята
угасна всичко тъй за миг
за миг по-кратък от самия миг
Сега остава да скърбим
по пътища отделни да вървим
Те може би ще се пресичат
и всеки ден и всяка нощ
тогава обърни се и кажи здравей
Ще се обърна и ще ти отговоря
но пак ще продължа напред
с високо вдигната глава
тръгни и ти по своя път
Спомни си как си ме обичал
Мен единствената в този твой живот
Това съм аз за теб Голямата любов

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

дкф99 (Диди Ф)

2007-10-19T20:35:53+03:00

Много хубаво стихотворение, но и малко тъжно, нека не си мисля, че и твоето постоянно сътояние е тъга.
^PePiTa^ (Петя Маринова)

2007-10-17T18:28:15+03:00

И на мен именно този цитат ми харесва!Добро е
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-10-17T17:21:56+03:00

Поздрави!
^l^ (Нежното Ласо)

2007-10-17T16:23:02+03:00

.."за миг по-кратък от самия миг"..Браво!Хареса ми!Добре си го казала