Лампа свети леко в мъглата,
жица опъната допълва красотата,
клоните дървесни от сняг натежали,
и улиците черни лампата ги гали.
Голямото е в малките неща.
Както лампата в мъглата
и жицата летяща,
сърцето ми е тъй малко,
а колко много хваща.
Там сме аз и ти, целите събрани,
пълно е, но търкам празни длани
не усещам пулса на твоите, ...