Голямото сбогуване

Oct 16, 2008, 12:48 PM

Poetry » Love

1753 1 5

Голямото сбогуване

... на най-голямата ми болка

Започна се... голямото сбогуване

на две сърца, които се обичаха,

на две души, от завистта погубени,

на две деца, които се заричаха.

Приключи се с безкрайното отдаване,

с търпението... А заедно те тичаха...

Изпиваха целувки до задъхване,

а днес не помнят даже, че се вричаха.

Отнеха им на любовта безумието,

изтръгнаха крилата им разперени.

За тях остана много, но от другото...

А то любов ли е - безкрили и в съзнание.

Не знаейки, че всичко ще си струват,

нехаеха за чуждите прегради...

Не искаха да виждат и да чуват,

а само да целуват до забрава.

Допуснаха студенина в пространството,

във милиметър само между устните,

а тя достатъчно била изгаряща,

че дланите им свързани да пръсне.

Започна се... голямото сбогуване!

Започна се... и няма свършване.

Единият ще тръгне, ще пътува...

А другият ще тлее за завръщане.

Please sign in with your account so you can comment and vote.