ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Aug 26, 2009, 10:33 PM

Гора 

  Poetry » Other
563 0 5

Събра се цялото небе в една звезда –

звезда, която във нощта над нас да свети,

за да не губим пътя си към любовта

в гората, между старите дървета.

 

Реката, на шега, се раздели

и ни направи брод, където да преминем,

а вятърът обидено се скри,

притихна и превърна се в невидим.

 

Тревите ни изплетоха килим

и се затичахме към любовта си боси.

Гората в миг зад нас се промени,

намокри се, разплака се и стана лоша.

 

Разсърдено зашепна със листа

и ние с теб разбрахме, че завижда,

за пътя ни в нощта към любовта

и затова, че скоро ще я видим…

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??