Душата ми е като есен,
в гора с опадали листа,
самотна,пуста,с налегнала тъга
и само вятърът напомня,
че съм жива,чупейки
изсъхналите клони.
Дори и гробищата по-весели
от мен са,и в тях плаче някой,
както сълзят и мойте клони,
но в моята гора е като ад-
в един безкраен непрогледен мрак.
Писано 2004та
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up