Гората стъпва с влажни стъпки
между дърветата си живи.
А там отгоре светли кръпки
сушат пътеките й криви.
Дете подскача към листата,
защото иска да порасне.
Гласът му удря тишината
и тя щастливо, звънко гасне.
Два чифта сини маратонки
чертаят кръгове пред пейка.
Тя рита падналите клонки,
а той си мисли: "Чародейка!" ...