Jun 23, 2007, 10:36 PM

Гора след дъжд 

  Poetry
820 0 13
Гората стъпва с влажни стъпки
между дърветата си живи.
А там отгоре светли кръпки
сушат пътеките й криви.

Дете подскача към листата,
защото иска да порасне.
Гласът му удря тишината
и тя щастливо, звънко гасне.

Два чифта сини маратонки
чертаят кръгове пред пейка.
Тя рита падналите клонки,
а той си мисли: "Чародейка!"

Подпряна от хиляда ствола,
пред мен лежи добра алея
и ме примамва с алкохола
на пресните следи по нея.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??