rudin (Иван Христов)
858 1444
Dec 3, 2011, 11:11 PM

Гората и любовта 

  Poetry » Other
726 0 17

 

Покрита в снежно одеало

над този приказен Велбъжд

гората се събуди в бяло,

до вчера къпана от дъжд.

 

И любовта ни, тъй прекрасна,

е като снежните мечти –

ту засиява като пряспа,

ту като в пролет се топи.

 

Започва тя да закърнява

щом буря в клони засвисти.

Разгонват дяволска поява

ангелогласите светци.

 

И трябва дълго да се луташ

из тези призрачни гори

да се намериш пак във скута

на любовта си призори.

 

Затуй недей навън замръква,

не е гората твой покров.

Виж! – вкъщи щастието хвърка –

хвани и дръж го! – и си нов.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??