Г О Р Ч И В      Е П И Л О Г                                                    

В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която

ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство

 Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.

Декорите на моя малък свят се разлюляха.

Небето  избеля от  бледост

 без синевата на очите ти.

Ефирът глъхне без гласа ти,

а без смеха ти сцената  е празна.

Със теб си тръгна и отломък от сърцето ми.

Животът се превърна във бедняк,

от небесата грабен безпощадно.

Останаха ми спомените за приятелство,

тъй непонятно, нетипично, но и дълго.

Изпълнено с предателство и прошка,

но и с любов и грижи.

Какво ли няма из човешката ни същност!

Товарът  ти не беше лек.

Не се оплака, носеше го търпеливо,

докато рухна и напусна суетата.

А бяхме две авантюристки,

благословени да опитват безразсъдно свободата,

защото драмите превърнахме във приключения.

И колко страници написахме и четохме,

докато  ти привърши твоя епилог...

Нищо не си дължим, защото си дадохме много.

Може би в някой друг живот

ще се срещнем отново. Дано да решим.