До дъно пия чашата горчива,
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.
Да не остане горчилка за утре,
нито капка от нея да не остане,
с любов да се събуждам сутрин,
с горящ в очите и Душата пламък.
Наздраве, Живот! Пия за тебе!
Много горчилка ми поднесе,
но ще я изпия - за кой ли път
обичта ми превърна на пепел!
И ще разпръсна пепелта по света,
с вятъра да отлети много далече.
Добре дошла отново ти, моя самота,
изпих горчивата чаша, празна е вече!
© Валентина Иванова All rights reserved.