Животът ме кара често, да вземам решения, които не искам,
с болка на сърцето, но опитвам всичко това да пристискам.
Години живея така, както не съм мислил или предполагал,
а в миналото бях смел и на най-малкия шанс съм залагал!?
Откакто опознах словото Божие, разбрах, че за него сме родени,
налагат ми се решения от сили толкова, странно сътворени?
Спираш да решаваш, плануваш..., ами то всичко излиза обратно,
повярвайте, изживявал съм го, както и сега... и то многократно!
Чувал съм, че било доброволно, да го търсим, а не насилствено,
през годините, мъки, изпитания, непоносимо... и "убийствено"!?
Накъдето да посегнеш не излиза, вратите пред носа ни затваря,
С което ярост, негодувание предизвиква, пътя на греха отваря!? ...