Последните надежди дойдоха вече,
опитват се да ме накарат да се замисля -
този път за другите, не за мен.
Почти нищо не остана в чашата.
Пълня я пак - рано е още да лягам,
не че ще мога да заспя без хапче...
На сутринта отново ще отварям
с болка очите си, подпухнали
от чакане и страх.
Защо плачеш сега, уморено дете,
от игри, от песни, от смях?
Не ти ли омръзна да се криеш ...